- Кондензният котел кондензира водната пара в изгорелите газове само когато връщащата вода е под ~55 °C.
- Подовото отопление работи при 30–40 °C — точно в най-ефективната зона на кондензния котел.
- Същият котел на радиаторна инсталация при 65–70 °C почти не кондензира и харчи забележимо повече газ.
- Комбинацията кондензен котел + подово е най-ниският възможен разход на газ за отопление.
- Термопомпата с подово може да е още по-евтина за работа, но при по-висока начална инвестиция.
Защо ниската температура е ключът
При изгарянето на природен газ или пропан-бутан се образува водна пара, която носи скрита (латентна) топлина. Кондензният котел я прибира обратно в инсталацията, но само ако успее да охлади изгорелите газове под точката на оросяване — а това става, когато връщащата се от радиаторите/пода вода е достатъчно студена.
- Връщаща вода под ~55 °C → котелът кондензира, реалният КПД е над 100% спрямо старата методика.
- Връщаща вода 65–70 °C (типично за оразмерени „по стария начин" радиатори) → почти няма кондензация, котелът работи като конвенционален и харчи с 10–15% повече газ за същата топлина.
Как подовото отопление помага
Подовата плоча е огромна отоплителна повърхност — цялият под на помещението. За да отдаде нужната топлина, ѝ трябва вода едва 30–40 °C. Тази ниска температура се връща студена към котела и го държи постоянно в кондензен режим през целия сезон. Плюс това ниската температура означава по-малки топлозагуби по тръбите и по-равномерен, комфортен климат без „горещи" зони до радиаторите.
Ако имате радиатори, не подово
Кондензният котел пак е правилният избор — но за да кондензира, радиаторите трябва да са оразмерени за нискотемпературен режим (по-големи панели, работа при 50–55 °C) и кривата на отопление да е настроена правилно при въвеждането в експлоатация. Това е част от коректния монтаж.
Проектираме двете заедно — растер на пода, оразмеряване на котела и настройка на кривата — за да получите на практика ниския разход, който системата обещава на хартия.